:) If I could change the world … I would be the sunlight in your Universe
Eric Clapton “Change The World”
Информационно общество - Домашна работа!
Информационно общество – Домашна работа
Какво мислите за противоречието от необходимостта от защита на авторите и необходимостта от свободен достъп до знание? Пиратството ограбва или обогатява? Как да се преодолее това противоречие?
С развитието на технологиите и свободния достъп до Интернет, се появи ( или по-скоро се изостри) един проблем, засягащ цялото общество. А той именно се състои в това: “ до къде трябва да се простира границата на авторското право и до къде правото на свободен достъп до информация”? Макар и да прозвучи банално за много хора – отговорът тук отново ще е “ Златната среда”- тази среда, която ще осигури консенсус между двете страни!
В България действа Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и нашите автори и техните произведения са защитени в чл.3 от същия закон.
Законът за авторско право обаче не е защита на някакво естествено право на собственост, а начин за установяване на монопол, и затова трябва да дава балансиран израз на интересите на различните страни. Безспорно пълна свобода на копирането и разпространението не може да има. Разумен компромис, който вече сериозно се обсъжда в Западна Европа и Щатите, е въвеждането на малка фиксирана такса за всеки интернет потребител, като натрупваните суми отиват за изплащане на авторски права
Самият законодател се е погрижил да постави основите на компенсацията на носителите на авторски права по отношение на споделени авторски продукти. В Закона за авторското право и сродните му права е въведено т.нар. компенсационно възнаграждение. Тук ще си позволя да цитирам едно мнение от Форум от Анонимен източник: “Общо взето, ние всички, които имаме компютри, плащаме за него. Това означава, че когато купуваме CD, DVD, видеокасета, харддиск, преносима памет, ние даваме някакъв процент в този фонд. Този фонд отива в организациите, които представляват авторските права, и авторите получават възнаграждение. Факт е, че ние плащаме. Факт е, че хората, които поддържат сайтовете, на които има безплатни филми и музика, не получават и стотинка от тези пари. Ние не плащаме, те не получават и това означава, че не нарушават закона.”
Споделянето на файлове с филми, музика и книги не е престъпление, а нормалният начин, по който се разпространява и усвоява култура. Самият достъп до Информация е една от основните съставки за успеха и за развитието на човечеството още от древни времена. Едно време хората са ползвали библиотеки, за да усвоят знания ( днес наистина малко хора посещават библиотеките – за щастие аз все още го правя – защото предпочитам книжния формат на произведенията – макар безспорно – често се възползвам и от електронни формати). В днешно време хората, забързани в ежедневието си или просто прихванати от поредната “доза” мързел, си спестяват ходенето до библиотеката – и просто влизат в Интернет и буквално с няколко кликвания с мишката – се сдобиват с необходимите източници. В този ред на мисли – нима заемането на книга от библиотеката е престъпление?! Тогава защо споделянето на файлове в Интернет се определя като незаконно?!
Всъщност истината е, че свободен достъп може да има само ако автора е съгласен и докаже че той е реалният източник на идеята.Друг е въпросът, че много автори не могат да доказват, че те са сътворили това, за което претендират.
Реално погледнато – можем да намерим и доста други положителни страни в “пиратството” – като например факта, че много хора нямат финансова възможност да си закупуват желаните от тях неща и именно чрез “пиратството” успяват да обогатят своята култура и си позволяват дребни удоволствия – от типа да изслушат новия албум на любимата си група. Или например факта – че ако не се разпространяваха музика и филми в Интернет – много от изпълнителите нямаха да просъществуват дълго. Ако авторът не е известен – никой няма да даде и пукната стотинка за негов концерт.
И в тази връзка се сещам и за разпространението на филми – да, вярно е, че в повечето случаи, ние “си дръпваме” филма - още преди дори да е излязла премиерата му, и Все пак киносалоните са пълни и все пак продуцентите продължават да печелят милиарди долари от продажба на билети – въпреки че всеки може да гледа филма от своя компютър!!!
Макар малко да разводних темата на места – просто реших да излея всички свои мисли в това последно задание по така полезната и интересна за мен дисциплина “Информационно общество”!
Какво е решението на проблема – едва ли се очаква от мен да го измисля!?!
И все пак едно от решенията е: „Криейтив Комънс”.
През последните години се създаде една допълнителна възможност за свободно използване на произведения. Възможно е самият автор да реши, че не желае да ползва пълния обем права, които му дава законът. Такъв автор би могъл да обяви от кои права се отказва в свободен текст. Не всеки автор обаче познава правната терминология и може да прецени от кои точно права да се откаже. По тази причина през 2001 година в САЩ се създават няколко типови договора, които авторите могат да прикрепят към произведенията си, за да изразят своята воля да не се ползват от всички, а само от някои права, които законът им дава. Тези договори се наричат „Криейтив Комънс.”
На пръв поглед изглежда странно, че един автор би предпочел сам да се откаже от част от правата, които законът му дава. Според обичайната логика, авторът има толкова по-голям стимул да твори, колкото по-голяма авторско-правна защита му дава законът. Милионите произведения публикувани при условията на Криейтив Комънс обаче, демонстрират, че това не е точно така. Причините авторите да избират свободната култура са много. Тук ще очертая накратко само някои от тях. На първо място, Криейтив Комънс въплъщава една изключително хуманна и прогресивна визия за света. Произведенията на науката, изкуството и културата са двигател на човешкото развитие и Криейтив Комънс е изразител на убеждението, че пречките пред свободното разпространение на такива произведения трябва да са възможно най-малко. На второ място, много хора творят за удоволствие, любителски. Те не разчитат да се издържат от тази дейност и за тях най-важно е моралното удовлетворение от това възможно най-голяма публика да види творбата. Криейтив Комънс улеснява разпространението на произведенията като същевременно винаги изисква признание на авторството и затова е особено подходящ вариант за разпространение на любителско творчество. Трето, Криейтив Комънс се използват и от сериозни автори, които се издържат от продуктите на своя труд. Тези автори обикновено избират такава разновидност на договора, която дава възможност хората да използват безплатно произведението за некомерсиални цели, но ги задължава да заплащат, когато от него се извлича печалба. Такива автори се ползват от положителния имидж, който Криейтив Комънс гради и от широкото разпространение на произведението, които договорът позволява, но не губят възможността да извличат печалба от труда си.
Договорите Криейтив Комънс вече са се превърнали с световно явление. Те са преведени на езиците на десетки държави, включително на български. Преводът не е механичен, той адаптира договорите към вътрешното право на съответната държава. За широкото разпространение на договорите допринася и фактът, че те са отлично приспособени за ползване в интернет. Когато договорът се прикрепя към произведение в дигитална среда, той е свързан с код, който е разпознаваем за интернет търсачките. Това прави възможно лесното намиране на свободни произведения в интернет.
Произведенията под Криейтив Комънс са изключително ценни за целите на образованието. Макар че законът дава широки права за свободно използване за учебни цели на всички произведения, чрез Криейтив Комънс авторът изрично предоставя още по-широки права. Например, качването на конвенционални авторски произведения на интернет страница с учебна цел може да представлява проблем, защото използването е в обем, който не е непременно наложителен за съответната цел и може да лиши носителя на авторското право от евентуални проходи от продажба на произведения. Напротив, подобно използване на произведения под Криейтив Комънс е допустимо и желано от техния автор. Пример за потенциала на Криейтив Комънс в образователната сфера е фактът, че все повече авторитетни образователни институции, като например Харвардския университет в САЩ, избират да публикуват статиите в научните си издания при условията на тези договори.
България не бива да изостава от тези тенденции.
Източници:
- Сайта на Криейтив Комънс – България:
http://cc.isoc.bg/ - Закона за авторското право и сродните му права
- Форумите към вестник “Сега” и вестник “Дневник”
13 truths
This should probably be taped to your bathroom mirror where one could read it every day. You may not realize it, but it’s 100% true.
1. There are at least two people in this world that you would die for.
2. At least 15 people in this world love you in some way.
3. The only reason anyone would ever hate you is because they want to be just like you.
4. A smile from you can bring happiness to anyone, even if they don’t like you.
5. Every night, SOMEONE thinks about you before they go to sleep.
6. You mean the world to someone.
7. You are special and unique.
8. Someone that you don’t even know exists loves you.
9. When you make the biggest mistake ever, something good comes from it.
10. When you think the world has turned its back on you take another look.
11. Always remember the compliments you received. Forget about the rude remarks.
12. When life hands you Lemons, ask for Tequila and Salt and call me over!
13. Good friends are like stars……. You don’t always see them, But you know they are always there.
Информационно общество
Лична неприкосновеност и защита на лични данни
Принципи за защита на личните данни
Всеки ден всеки човек може да стане субект на обработка на лични данни или самият той да борави с такива. Личните данни идентифицират хората. Ежедневно с тях боравят данъчните, полицейските, митническите, социалните, общинските и други публични органи на власт и управление. Личните ни данни се обработват и от частния сектор, където работодатели, търговци, банки, лекари и др. по различни поводи получават достъп до данни на гражданите. Използването на лични данни е специфичен начин за намеса в личната сфера. Развитието на технологиите и компютъризацията във всеки обществен сектор улеснява още повече получаването на достъп и обработката на данни. Това налага създаване на ефективни правила, които да защитят информационната неприкосновеност на хората.
От 1 януари 2002 г. е в сила в България Законът за защита на личните данни, с който се постави основата на подробно регламентиране на обществените отношения в областта на обработката и защитата на личната информация на гражданите. Целта на Закона за защита на личните данни е да се гарантират основните човешки права на неприкосновеност на личността и личния живот посредством защитата на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.
В закона са дефинирани основните принципи за защита на личните данни, и те са свързани с:
1. Ограничения при събиране на лични данни. Данните трябва да
се събират със законни и честни средства.
2. Предназначение на данните. Данните могат да бъдат събирани
само за точно определени цели.
3. Ограничения при използване на лични данни. Данните не могат
да бъдат разкривани освен ако закон изисква така или има съгласие на лицето
4. Качество на данните. Личните данни трябва да бъдат точни и
актуални.
5. Право на индивидуално участие и информираност. Гражданите
имат право на информация и контрол върху събирането и обработката
на лични данни за тях
6. Сигурност при обработката. Данните трябва да се обработват
при определени стандарти за защита от злоупотреба, модификация
или незаконно разкриване.
7. Отчетност. Лицата, обработващи данни, са отговорни за спазването на принципите за работа с лични данни.
Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
Обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.
Нарушения, отчитани от Комисията за защита на личните данни
Органът, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, е Комисията за защита на личните данни. Тя е независим, колегиален орган. Състои се от председател и четирима членове, които се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок 5 години и могат да бъдат преизбирани за още един мандат.
Комисията анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни; води регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на лични данни; извършва проверки на администраторите на лични данни; изразява становища и дава разрешения в предвидените в този закон случаи и т.н. Комисията издава бюлетин, в който публикува информация за своята дейност и за взетите решения. Разглеждането на жалби е една от най-значимите дейности на комисията с оглед засягане на важни конституционно установени права и интереси, свързани с неприкосновеността на личния живот на гражданите.
Най-често срещаните нарушения, установени от Комисията по повод жалби на физически лица, са:
1. неунищожаването на данните след постигане целта на обработването им;
2. отказан достъп до лични данни;
разкриване на лични данни пред трети лица без съгласие на ответника
3. неправомерно обработване на личните данни;
незаконосъобразно съхраняване на лични данни;
4. инсталиране на системи за видеонаблюдение на работни места и в болнични заведения;
Комисията публикува в бюлетините си и отчет за извършената дейност. Основните изводи от този отчет са:
- най-много проверки са направени в държавната администрация
- източникът на искането е предимно физическо лице
- в повечето случаи има писмена инструкция за служителите за обработка на личните данни на клиентите
- по отношение на мерките за защита на личните данни и поддържаните регистри с лични данни има добро и адекватно ниво на защита.
Ефективното прилагане на защитата на лични данни , която е нова за българската правна система, зависи както от доброто познаване на регулацията от държавните органи и гражданите, така и от доверието в ефективността на защитните инструменти, активността и съдействието от контролните органи, и доброто взаимодействие между институции и гражданско общество. Необходимо е широко информиране на гражданите като субекти на обработката на техните данни, които трябва да знаят повече за правата, с които разполагат, както и на лицата обработващи лични данни относно техните задължения по закона. Повишаването на познанието сред тези субекти за ангажиментите и философията на защитата на личните данни е от изключително голямо значение за реалния ефект от новото законодателство.
Правилата за защита на личните данни
От началото на 2002 г. в България действа Закон за защита на личните данни. В периода на едногодишното прилагане на закона възникнаха редица въпроси: Какъв е смисълът на тази защита? Какви права има отделният индивид? Не става ли дума за поредната екзотична мярка? Само изискване на Европейския съюз ли е въвеждането на тази уредба? Какво всъщност прави българската държава, за да гарантира нашата лична неприкосновеност?
В този ред на мисли Закона за защита на личните данни,е от изключително значение за защитата на личния живот както и на начините за ефективни мерки срещу неправомерни вмешателства, както от страна на държавата, така и от други субекти. Правото на личен живот е основно човешко право, признато в Декларацията за човешките права на ООН, Международната конвенция за граждански и политически права и много други международни и спогодби.
Правото на личен живот стои в основата на човешкото достойнство и други ключови ценности, като свободата на сдружаване и свободата на словото. Реализацията на това право се превърна в един от най-големите въпроси на човешките права в модерната епоха и особено след масовото навлизане на информационните технологии в нашето ежедневие.
Въпросът за защитата на личния живот придобива обществена значимост и акцентира вниманието на правозащитните организации. В началото на 70те държавите започнаха да приемат широкообхватни закони, предназначени да защитят личния живот на хората. По целия свят се наблюдава движение към приемането на изчерпателни закони, касаещи личния живот, които определят рамката на защита. Повечето от тези закони са основани на модели, въведени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Съвета на Европа. Тогава България остава извън този процес, нещо повече, уважението на личната неприкосновеност не е на почит в социалистическото общество.
Правото на личен живот е изрично признато в конституциите на повечето развити държави. Като минимум, тези текстове включват правата за неприкосновеност на дома и тайна на комуникацията. Голяма част от приетите конституции след 1990 г. съдържат специални разпоредби по отношение права на достъп, защитата и контрола върху личните данни. Българската конституция също защитава основните права за личната неприкосновеност.
Както споменахме в България действа Закона за защита на личните данни.
Според него лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече специфични признаци.
По силата на закона личните данни трябва да се обработват законосъобразно от служебни лица – администратори, които могат да ги използват само за конкретно формулирани цели, длъжни са да ги актуализират и това става само с изричното знание и съгласие на съответното лице. Администраторите трябва да бъдат регистрирани и вписани в съответни регистри.
Спазването на клаузите на този закон се следи от Комисията за защита на личните данни, която е независим държавен орган.
Всеки ученик (и всеки човек изобщо) трябва да познава своите права:
1. Всяко физическо лице има право да поиска информация по съответния ред какви негови лични данни се обработват и с каква цел;
2. Всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни;
3. Физическото лице има право по всяко време да поиска от администратора да му бъдат заличени, коригирани или блокирани негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на закона;
4. Администраторът има право да откаже предоставяне на данни на лицето, за което те се отнасят, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за защитата на класифицираната информация и това е предвидено в специален закон.
При нарушаване на правата по този закон всеки гражданин има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Ако Комисията реши, че жалбата е основателна, може да наложи глоба или имуществена санкция на администратора.
Въпреки наличието на законови защити нарушаването на правото на личен живот си остава проблем. Налице са съществени изключения по отношение прилагането на законите от полицейските служби и разузнавателните агенции. Полицейските служби все още поддържат пространни досиета на граждани, които не са били обвинени, нито дори подозирани в престъпление. Съществуват нарушения, свързани с наблюдението на комуникациите, дори и в най-демократичните държави. Фирмите също често заобикалят законите при събирането и разпространяването на лична информация.
Годишният доклад за нарушаването на човешките права на Държавния департамент на САЩ констатира, че над 90 държави извършват незаконно наблюдение върху комуникациите на политически опоненти, защитници на човешките права, журналисти и синдикалисти. И накрая, при липсата на адекватно прилагане и контрол, самото наличие на закон не е достатъчно да осигури необходимата защита на индивида.
Затова е необходимо да знаем как можем да осигурим реална защита на правото си личен живот и какви са заплахите за личната ни неприкосновеност. Още повече, че въпреки действието на закона държавата непрекъснато създава нови и нови регистри – за имотното ни състояние, за здравословното ни състояние, за данъчните ни задължения, за социалните ни осигуровки, за регистрираните фирми, за влоговете ни и т.н., без да се отчита принципите и нормите за защита на личната ни неприкосновеност.
I have a dream!
“За да направиш прерия е нужно - пчела и детелина и една мечта голяма. Ако мечтата е достатъчно голяма, може и без пчела и детелина.” - Емили Дикинсън
Започвам с това невероятно прозрение на Емили Дикинсън, защото тя е една от световноизвестните личности, издигнали в култ способността на човешките същества да мечтаят. Известна е и максимата, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Няма човек, който да не мечтае - и какво от това, ако не знае, че всяка мечта е реализирано въображение. А въображението е управляемо. То променя нас самите и света около нас. Как да направим това - разбира се, че силата на подсъзнанието, което може всичко. Чрез методите на визуализация, посяване, утвърждение, осъзнаване и оценяване. До какво води това - до развитие на интуицията ни, до осъзнаване на действителността, до повишаване на самооценката ни (необходимото условие за успех), до развитие на творческите ни способности, до самолечение, до цялостна реализация на личността. Списъкът е дълъг. И нямаме алтернатива, ако искаме да постигнем някакви успехи.
Проблемите, с които всекидневно се сблъскваме, обхващат изключително широк спектър от разнообразие. Те са свързани с различни социални сфери. Най-същественият принос на психологията е, че като ни дава възможност да разберем по-добре себе си и другите или да узнаем дълбочината на човешката природа, тя ни дава шанс да бъдем по-успешни в живота си, да го управляваме и да го харесваме, да повишаваме удовлетвореността си от него и да изпитвамевсе по-често най-желаната емоция - щастието.
Ние, хората, твърде много се различаваме по това, колко от потенциала си ползваме и как точно го използваме. За съжаление част от нас буквално го похабяват. Неуспешни и неудовлетворени от живота си, те излагат на риск психичното си здраве - преживяват негативни емоции, взимат наркотични вещества, понякога изпадат в депресия, достигаща до клинични форми. Те “спомагат” и другите хора около тях да бъдат нещастни. А всичко това може да бъде и иначе. Свързващото звено е “личната реализация” - което пък означава успешно изпълнение на някаква дейност. Всеки човек разполага с определен набор от възможности. И единствено от нас самите зависи в каква посока и до каква степен ще ги развием. А стъпките за това са само три :
>> Първо - да повярваме, защото “това, в което вярваме, влияе върху онова, което се случва!”
>> Второ - да осъзнаем, защото само ясната представа за това какво можем да направим и какви можем да станем, ни тласка редовно да работим над създаването на нашата нова действителност!”
>> Трето - да бъдем готови да понесем успеха, защото “вас ви очаква прекрасен живот, пулен с възможности. Всичко, което можете да си представите е постижимо. Моментът е назрял и ви очаква!”
